Наръчник за RAM настройките (сиреч, таймингите на РАМ-а)

В статията за овърклок на RAM засегнах накратко ефектите от таймингите върху работата и стабилността на цялата система. Истинската същност зад тези различни тайминги обаче, е скрита много по-дълбоко в дебрите на електроинженерството. В същността си, всяка от зададените стойности разрешава на паметта определен брой цикли, които тя следва да извърши, за да осъществи дадена операция. В съвременните BIOS-и има четири такива настройки, които ви позволяват съответно ниво на контрол.

Първата е tRAS, или Row Access Strobe. Това е броят цикли, с които RAM разполага, за да прочете данни от едно блокче памет.
Времето между поискването на дадено блокче данни и реалната операция по четенето се нарича tRCD.
CAS тайминга е количеството цикли, през времето на които, точното количество памет, което се иска от системата от една отворена паметова банка, ще бъде осигурено.
И накрая, tRP действа като един вид “приключване” на процеса; т.е. това е времето, за което паметта ще затвори отворената банка и ще е готова за ново поискване.
Когато става въпрос за таймингите е прието да се подреждат така tRAS-tRCD-tRP-CAS. Сега вече разбирате какво казвам, когато спомена, че XMS3500 работи на 7-3-3-2 при 217MHz. Има и хора, които се отклоняват от този стандарт, но това е най-разпространеното, което съм срещал.

На всяка платка RAM има един малък чип, наречен SPD (Serial Presence Detect), който съхранява настроените тайминги, както са зададени от производителя. Когато BIOS-а ви е настроен на “AUTO” тайминги, той ще чете онези тайминги за RAM-а, които са в SPD-то. Първата стъпка към това вие да поемете контрола е да ги зададете ръчно. За да сте сигурни, кой е “безвредният” тайминг за вашата платка RAM, погледнете на страницата за спецификации на продукта (products) на сайта на производителя на вашия RAM. При някои може и да се наложи да поровите в PDF файлове, за да откриете тези тайминги. Съществуват и някои инструменти, които могат да четат таймингите в Уиндоус-среда , но като цяло не те са толкова достоверни или няма да се сработват добре към съответната схема, както това прави BIOS-а. Веднъж щом ги разберете идете в BIOS и ръчнозадайте някои от таймингите, дадени ви в листата на спецификациите на производителя.

Като принципно правило, по-малкото число дава по-високо представяне на паметта ви. Все пак, ако са й необходими по-малко количество цикли за дадена операция, тогава тя ще изпълнява повече операции за време х. Ако не планирате да овърклоквате MHz-ците на вашия RAM, тогава може да запазите сегашната й скорост и просто да намалите таймингите за по-добра работа. Ето няколко насоки, които може да следвате, докато тествате различни настройки на таймингите:

- CAS е най-критичната стойност от всичките тайминги, тя влияе на ефективността на RAM-а най-паче.
- tRCD и tRP най-често са между 2 и 4
- CAS трябва да е измежду 2, 2.5, или 3
- tRAS трябва винаги да е най-голямото число, виж следващия параграф

tRAS е уникална с това, че, ако я намалите, не винаги ще постигнете увеличение на ефективността на паметта, документирано от mushkin, защото tRAS трябва да е сбор от стойностите на tRCD, CAS и 2. При по-ниски от тези стойности, теорията твърди, че ще има спад в ефективността, а пък при по-високи стойности ще се получи ненужно изчакване и бавене. Например, ако сложите tRCD на 3, а CAS на 2, тогава трябва tRAS да е на 7. За по-подробни обяснения на tRAS и чудесни примери, прочетете статията на mushkin “Какво е tRAS и защо тя е хем на заден план, хем важна?” (“What is tRAS and why is it backwards and important at the same time?”). Аз тествах неговата теория като първо настроих на 7-3-3-2, а после на 6-3-3-2. Също така пробвах и 6-2-2-2 срещу 5-2-2-2.

(бел. пр. подредбата е по продуктивност на RAM-а)
7-3-3-2 (подходящ tRAS)
6-3-3-2 (неподходящ tRAS)
6-2-2-2 (подходящ tRAS)
5-2-2-2 (неподходящ tRAS)

Отбележете подредбата? Макар и да не е голяма и да не се забелязва от повечето програми, загубата на продуктивност при неподходящ tRAS присъства.

А сега, как стоят нещата в реалността. Идеята сами да си контролирате таймингите се състои в това да ги закрепите на максимална стабилност, ефективност и овърклокабилност (способност за клок). Както споменах преди, по-ниски тайминги = по-висока скорост. Обаче, по-високата скорост влече след себе си по-ниска способност за клок и също така е възможно да доведе до по-малка стабилност. Обратно, вдигането на таймингите увеличава способността за клок и стабилността, но за сметка на скоростта. Често повишената способност за клок ви позволява да противостоите и дори да премахнете загубите в ефективността. Единственият начин наистина да разберете това е да опитате и двете; висок клок и високи тайминги или нисък клок и ниски тайминги. Последните тенденции са, че конфигурациите с Pentium 4 са най-добри при високи скорости и високи тайминги, докато AMD-системите се представят най-добре при една равна смес от двата начина, с един лек уклон към ниските скорости и ниските тайминги. Помнете, че AMD-конфигурациите работят най-добре при синхронни шини на паметта и FSB. Просто се позанимавайте с настройките и опитвайте всичко, което може. Не забравяйте за съображението на mushkin относно tRAS, както и останалите главни насоки, които споменах.

Когато тествате различните настройки използвайте програми за benchmark, които могат да диагностицират подсистемата на паметта. SANDRA притежава такъв тест на обхвата на паметта (memory bandwidth test), които работи добре, но е доста синтетичен/ изкуствен. 3D Mark също става за тестване. Намерете си копие на Memtest86, за да сте сигурни, че новите ви настройки няма да причинят нестабилност. Ако сте тръгнали на лов за натоварени настройки на таймингите, в желанието си да извлечете най-добрата конфигурация, погледнете по форумите и потърсете хора с подобни на вашите дънни/RAM настройки. Може заедно да поработите и да намерите оптималното за вашата система. Ще ви отнеме известно време, докато откриете кое е най-доброто за вас, но работата на паметта влияе на почти всички програми в компютъра, затова усилията си заслужават.

Как да клокна RAM?

Има много начини за клок на RAM. Първата стъпка е винаги една и съща; разучете на какво скорост върви и за каква скорост е предназначена. Често хората, които сглобяват компютрите пропускат настройките на RAM-а. Разучете предвидената скорост на RAM-а като погледнете на сайта на производителя за вашият модул (б.пр. или просто отворете компютъра си и вижте какво пише на платката RAM). После стартирайте програмката CPU-Z и на първата страничка вижте показанията за скорост на FSB, а на страничката memory – показанията за скорост на паметта. Пособието/програмката CPU-Z има способност да отчита сколостите при асинхронни паметови шини (т.е. когато скоростта на FSB и на паметовата шина не са едни и същи), нещо което популярното пособие WCPUID не може да отчита.

В най-простият случай скоростта на RAM е синхронна с тази на FSB. При това положение, за да клокнете RAM-а просто вдигнете скоростта на FSB. Някои чипсети поддържат асинхронни скорости на паметта. При това положение помислете за съотношенията между FSB, скорост на CPU и множител, същото се отнася и за съотношението между FSB, скорост на паметта и делителя FSB:RAM (memory ratio). Най-важната разлика е, че числата при делителите (memory ratio) са доста по-малки, отколкото при CPU множителите (multipliers), някои дори са под 1. Ето пример, цитирам:

При 200 MHz скорост на FSB и 100% делител или съотношение 1:1 FSB : RAM, получената честота за RAM-а ще е 200 MHz (DDR 400)
При 200 MHz скорост на FSB и 120% делител или съотношение 5:6 FSB : RAM, получената честота за RAM-а ще е 240 MHz (DDR480)
При 250 MHz скорост на FSB и 80% делител или съотношение 5:4 FSB : RAM, получената честота за RAM-а ще е 200 MHz (DDR400)

Да речем обаче, че дъното ви не може да върви при високи FSB, но паметта ви може. Тогава може да промените делителя/ съотношението FSB:RAM, така че да клокнете RAM-а, но пак да си останете в границите на допустимите за дъното скорости на FSB. Недостатък на тази ситуация е, че при синхронни скорости на FSB и паметовите шини системите се представят по-добре, отколкото при асинхронни скорости, които въпреки това са по-високи. Ключът е да тествате всяка комбинация, за да установите кое е най-добро за вашето дъно. Програмата SANDRA предлага един memory bandwidth test, а и всяка друга обща системна диагностика (system benchmarks) също би тествала скоростта на паметта.

Охлаждането на RAM-а става все по-разпространено. Утвърдени производители на RAM като Corsiar, Mushkin, GeIL, Kingston и OCZ вече произвеждат RAM платки с топлоразпространители, простиращи се през чиповете. Thermaltake продава някои охладителни пакети за RAM платки без охлаждане. Истината е, че топлоразпространителят не винаги има ефект. TwinMOS произвежда едни от най-клокърските RAM платки и никога не им слага топлоразпространители. Ефективността от тези топлоразпространители продължава да е тема на спорове навсякъде по форумите онлайн.

Много клокърски дъна предлагат настройки за волтажа на паметта (memory voltage settings). Точно както при клок на CPU, повдигането на волтажа на паметта може да й добави стабилност. Някои от най-високите възможни волтажи обаче, могат да разрушат RAM, ако е бил изложен на тях за дълго време, затова се свържете с други хора, които са настройвали това, за да ги питате за допустимите отклонения в настройките на волтажа.

Последният елемент при клок на RAM са таймингите. Тук ще бъда кратък, защото обясних подробно за таймингите по-горе. Накратко, ниски тайминги дават по-висок поток/скорост на едни и същи MHz, отколкото при високи тайминги. Обаче, ниските тайминги не са стабилни при високи клокърски скорости, така че, ако ще клоквате, може би е по-добре да ползвате високи тайминги. Най-общо и особено при системи Intel, най-добрата комбинация е много висока скоростна паметта и високи тайминги, т.е. 225 MHz при тайминги 7-3-3-2. Но при някои AMD настройки идеалното е най-високата възможна скорост с ниски тайминги т.е. 215 MHz @ 6-2-2-2. Винаги тествайте и двете комбинации, за давидите коя работи по-добре на вашата конфигурация. За бърз синтетичен/изкуствен тест ползвайте теста на Sandra за потока на паметта (memory benchmark, ще го видите в опциите).

И за да обощя, клокването на RAM представлява намиране на баланс между скоростта на FSB, съотношението FSB:RAM, волтажа на паметта и таймингите на RAM-а. Отнема време и усилия, забавлявайте се. :-p

Ето една кратка таблица на съпоставка на честоти на FSB спрямо CPU спрямо RAM при различни съотношения (делители).

За процесори Intel

Първа колонка - FSB честота в МНz
Първи ред - Вид процесор, като под него в колонката е дадена работната му честота при съответната FSB в МНz, а означенията 1:1 показват съотношението/делителя FSB:RAM, като в колонките под тях са получените RAM честоти в МНz

FSB--2.4C---2.6C---2.8C---3.0C---1:1---3:2---5:4
200--2400--2600--2800--3000--200--133--160
205--2460--2665--2870--3075--205--137--164
210--2520--2730--2940--3150--210--140--168
215--2580--2795--3010--3225--215--143--172
220--2640--2860--3080--3300--220--147--176
225--2700--2925--3150--3375--225--150--180
230--2760--2990--3220--3450--230--153--184
235--2820--3055--3290--3525--235--157--188
240--2880--3120--3360--3600--240--160--192
245--2940--3185--3430--3675--245--163--196
250--3000--3250--3500--3750--250--167--200
255--3060--3315--3570--3825--255--170--204
260--3120--3380--3640--3900--260--173--208
265--3180--3445--3710--3975--265--177--212
270--3240--3510--3780--4050--270--180--216
275--3300--3575--3850--4125--275--183--220
280--3360--3640--3920--4200--280--187--224
285--3420--3705--3990--4275--285--190--228
290--3480--3770--4060--4350--290--193--232
295--3540--3835--4130--4425--295--197--236
300--3600--3900--4200--4500--300--200--240
305--3660--3965--4270--4575--305--203--244
310--3720--4030--4340--4650--310--207--248
315--3780--4095--4410--4725--315--210--252
320--3840--4160--4480--4800--320--213--256
325--3900--4225--4550--4875--325--217--260

Ето още една таблица, която е по-скоро ориентирана към конфигурациите с AMD. Няма колонка за CPU скорост, защото с помощта на множителя тя може да е най-разнообразна. Обърнете внимание, че всички данни са реалните работни MHz, без да се съобразяват с посоченото като DDR (б.пр. на платката се има предвид).

Първа колонка - FSB честота в МНz
Първи ред - Съотношение/делител FSB:RAM като в колонките надолу е получената RAM честота в МНz

FSB--2:1-----5:4-----1:1-----4:5-------3:4------2:3-----1:2
100---50------80-----100-----120------133------150-----200
133--66.5---106.4---133----159.6---176.89----199.5---266
140---70-----112----140------168-----186.2-----210-----280
150---75-----120----150------180-----199.5-----225-----300
160---80-----128----160------192-----212.8-----240-----320
166---83----132.8---166----199.2----220.78----249-----332
175--87.5----140----175------210-----232.75---262.5---350
185--92.5----148----185------222-----246.05---277.5---370
195--97.5----156----195------234-----259.35---292.5---390
200--100-----160----200------240------266------300-----400
205-102.5---164-----205------246----272.65---307.5----410
210--105----168-----210------252-----279.3----315------420
215-107.5---172-----215------258----285.95---322.5----430
220--110----176-----220------264-----292.6----330------440
225-112.5---180-----225------270----299.25---337.5----450
230--115----184-----230------276-----305.9----345------460
235-117.5---188-----235------282----312.55---352.5----470

към клокерския буквар

към тестовете за стабилност на клока

отключване на някои процесори

FAQ